самолѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис. Самолични вещи. ___ нареч. самолично. Явявам се самолично. Убивам самолично._
Грешни изписвания (7)
- самоличин
- самуличен
- самуличин
- съмоличен
- съмоличин
- съмуличен
- съмуличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-лич-ния | ||
| пълен член | са-мо-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мо-лич-на | ||
| членувано | са-мо-лич-на-та | ||
| ср. р. | са-мо-лич-но | ||
| членувано | са-мо-лич-но-то | ||
| мн. ч. | са-мо-лич-ни | ||
| членувано | са-мо-лич-ни-те | ||