самокритичност

Речник на българския език

самокритичност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самокритичнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мок-ри-тич-ност
членувано са-мок-ри-тич-ност-та
мн.ч. са-мок-ри-тич-нос-ти
членувано са-мок-ри-тич-нос-ти-те
звателна форма