самоиздръжка

Речник на българския език

самоиздръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка.

Грешни изписвания (31)

  • самоездръжка
  • самоездръжкъ
  • самоездръшка
  • самоездръшкъ
  • самоиздръжкъ
  • самоиздръшка
  • самоиздръшкъ
  • самуездръжка
  • самуездръжкъ
  • самуездръшка
  • самуездръшкъ
  • самуиздръжка
  • самуиздръжкъ
  • самуиздръшка
  • самуиздръшкъ
  • съмоездръжка
  • съмоездръжкъ
  • съмоездръшка
  • съмоездръшкъ
  • съмоиздръжка
  • съмоиздръжкъ
  • съмоиздръшка
  • съмоиздръшкъ
  • съмуездръжка
  • съмуездръжкъ
  • съмуездръшка
  • съмуездръшкъ
  • съмуиздръжка
  • съмуиздръжкъ
  • съмуиздръшка
  • съмуиздръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-из-д-ръж-ка
членувано са-мо-из-д-ръж-ка-та
мн.ч. са-мо-из-д-ръж-ки
членувано са-мо-из-д-ръж-ки-те
звателна форма