самоизбиване

Речник на българския език

самоизбиване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-из-би-ва-не
членувано са-мо-из-би-ва-не-то
мн.ч. са-мо-из-би-ва-ния
членувано са-мо-из-би-ва-ни-я-та