самозванка

Речник на българския език

самозванка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-моз-ван-ка
членувано са-моз-ван-ка-та
мн.ч. са-моз-ван-ки
членувано са-моз-ван-ки-те
звателна форма са-моз-ван-ке