самозащитен

Речник на българския език

1. самозащитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самозаштитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-за-щи-тен
непълен член са-мо-за-щит-ния
пълен член са-мо-за-щит-ни-ят
ж. р. са-мо-за-щит-на
членувано са-мо-за-щит-на-та
ср. р. са-мо-за-щит-но
членувано са-мо-за-щит-но-то
мн. ч. са-мо-за-щит-ни
членувано са-мо-за-щит-ни-те

2. самозащитен — мин. страд. прич. м. р.

самозащитен е производна форма на самозащитя (мин. страд. прич. м. р.).