самодива

Речник на българския език

1. самодѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. ___ прил. самодивски, самодивска, самодивско, мн. самодивски. Самодивско кладенче.
Като самодива._ — С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • самодивъ
  • самудива
  • самудивъ
  • съмодива
  • съмодивъ
  • съмудива
  • съмудивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ди-ва
членувано са-мо-ди-ва-та
мн.ч. са-мо-ди-ви
членувано са-мо-ди-ви-те
звателна форма

2. Самодѝва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Самодивъ
  • Самудива
  • Самудивъ
  • Съмодива
  • Съмодивъ
  • Съмудива
  • Съмудивъ

3. самодива — ж. р.

самодива е производна форма на самодив (ж. р.).