самодеец

Речник на българския език

самодѐец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. самодейци, м. Член на самодеен състав. Състезание между самодейци.

Грешни изписвания (7)

  • самодеиц
  • самудеец
  • самудеиц
  • съмодеец
  • съмодеиц
  • съмудеец
  • съмудеиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-де-ец
непълен член са-мо-де-е-ца
пълен член са-мо-де-е-цът
мн.ч. са-мо-дей-ци
членувано са-мо-дей-ци-те
бройна форма са-мо-дей-ци
звателна форма са-мо-де-е-цо