самодвижение

Речник на българския език

самодвижѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • самодвежение
  • самудвежение
  • самудвижение
  • съмодвежение
  • съмодвижение
  • съмудвежение
  • съмудвижение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мод-ви-же-ние
членувано са-мод-ви-же-ни-е-то
мн.ч. са-мод-ви-же-ния
членувано са-мод-ви-же-ни-я-та