самовлюбване

Речник на българския език

самовлюбване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мов-люб-ва-не
членувано са-мов-люб-ва-не-то
мн.ч. са-мов-люб-ва-ния
членувано са-мов-люб-ва-ни-я-та