самовар

Речник на българския език

самова̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на разгорени въглища или с електрически нагревател. Поставям самовара. Включвам самовар.

Грешни изписвания (3)

  • самувар
  • съмовар
  • съмувар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-вар
непълен член са-мо-ва-ра
пълен член са-мо-ва-рът
мн.ч. са-мо-ва-ри
членувано са-мо-ва-ри-те
бройна форма са-мо-ва-ра
звателна форма