самарянство

Речник на българския език

самаря̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Склонност или действия на самарянин.

Грешни изписвания (7)

  • самарянству
  • самърянство
  • самърянству
  • съмарянство
  • съмарянству
  • съмърянство
  • съмърянству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ма-рян-с-т-во
членувано са-ма-рян-с-т-во-то
мн.ч. са-ма-рян-с-т-ва
членувано са-ма-рян-с-т-ва-та