самар

Речник на българския език

сама̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. самари, (два) самара, м.
1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.
2. Прен. Всяко приспособление за по-лесно носене на тежести. Хамалски самар.
3. Прен. Дълга туристическа раница.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • съмар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мар
непълен член са-ма-ра
пълен член са-ма-рът
мн.ч. са-ма-ри
членувано са-ма-ри-те
бройна форма са-ма-ра
звателна форма —

Връзки