салют

Речник на българския език

салю̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют.

Грешни изписвания (1)

  • сълют

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-лют
непълен член са-лю-та
пълен член са-лю-тът
мн.ч. са-лю-ти
членувано са-лю-ти-те
бройна форма са-лю-та
звателна форма