садизъм

Речник на българския език

садѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Полово извращение, при което се получава удоволствие от физическо измъчване на партньора.
2. Прен. Ненормална страст към физическо измъчване на човек или животно.
3. Прен. Наслада от физическо или психическо измъчване на някого. Проявявам садизъм. Склонен към садизъм. ___ прил. садистичен, садистична, садистично, мн. садистични. Садистични методи._

Грешни изписвания (3)

  • садизам
  • съдизам
  • съдизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ди-зъм
непълен член са-диз-ма
пълен член са-диз-мът
мн.ч. са-диз-ми
членувано са-диз-ми-те
бройна форма са-ди-зъ-ма
звателна форма