ръчкане

Речник на българския език

ръчкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръч-ка-не
членувано ръч-ка-не-то
мн.ч. ръч-ка-ния
членувано ръч-ка-ни-я-та