ръченица

Речник на българския език

1. ръченѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него.

Грешни изписвания (7)

  • раченица
  • раченицъ
  • рачиница
  • рачиницъ
  • ръченицъ
  • ръчиница
  • ръчиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-че-ни-ца
членувано ръ-че-ни-ца-та
мн.ч. ръ-че-ни-ци
членувано ръ-че-ни-ци-те
звателна форма

2. Ръченѝца географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Раченица
  • Раченицъ
  • Рачиница
  • Рачиницъ
  • Ръченицъ
  • Ръчиница
  • Ръчиницъ