ръчен

Речник на българския език

ръ̀чен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил.
1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник.
2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Ръчна бродерия.
3. Който се задейства с помощта на ръка. Ръчна разбивачка.

Грешни изписвания (1)

  • ръчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-чен
непълен член ръч-ния
пълен член ръч-ни-ят
ж. р. ръч-на
членувано ръч-на-та
ср. р. ръч-но
членувано ръч-но-то
мн. ч. ръч-ни
членувано ръч-ни-те

Връзки