ръсване

Речник на българския език

ръсване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръс-ва-не
членувано ръс-ва-не-то
мн.ч. ръс-ва-ния
членувано ръс-ва-ни-я-та