ръмеж

Речник на българския език

ръмѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • рамеш
  • ръмеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-меж
непълен член ръ-ме-жа
пълен член ръ-ме-жът
мн.ч. ръ-ме-жи
членувано ръ-ме-жи-те
бройна форма ръ-ме-жа
звателна форма