ръкуване

Речник на българския език

ръку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ракуване
  • ракувани
  • ракувъне
  • ракувъни
  • ръкувани
  • ръкувъне
  • ръкувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ку-ва-не
членувано ръ-ку-ва-не-то
мн.ч. ръ-ку-ва-ния
членувано ръ-ку-ва-ни-я-та