ръкавица

Речник на българския език

ръкавѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ги предпазят.
Пипам с ръкавици. — Говоря/действам внимателно, меко.
Хвърлям ръкавицата. — Отправям предизвикателство.
Поемам ръкавицата. — Приемам предизвикателство.

Грешни изписвания (7)

  • ракавица
  • ракавицъ
  • ракъвица
  • ракъвицъ
  • ръкавицъ
  • ръкъвица
  • ръкъвицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ка-ви-ца
членувано ръ-ка-ви-ца-та
мн.ч. ръ-ка-ви-ци
членувано ръ-ка-ви-ци-те
звателна форма