ръжен

Речник на българския език

1. ръжѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних.
Пека на ръжен. — Измъчвам, изтезавам.
Срещу ръжен не се рита. — Безсмислено е да се бориш срещу много по-силен противник.

Грешни изписвания (1)

  • ражен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-жен
непълен член ръ-же-на
пълен член ръ-же-нът
мн.ч. ръ-же-ни
членувано ръ-же-ни-те
бройна форма ръ-же-на
звателна форма

2. ръжѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних.
Пека на ръжен. — Измъчвам, изтезавам.
Срещу ръжен не се рита. — Безсмислено е да се бориш срещу много по-силен противник.

Грешни изписвания (1)

  • ражен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-жен
непълен член ръ-же-ния
пълен член ръ-же-ни-ят
ж. р. ръ-же-на
членувано ръ-же-на-та
ср. р. ръ-же-но
членувано ръ-же-но-то
мн. ч. ръ-же-ни
членувано ръ-же-ни-те