рушител

Речник на българския език

рушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач. ).

Грешни изписвания (3)

  • рошител
  • рошитил
  • рушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-ши-тел
непълен член ру-ши-те-ля
пълен член ру-ши-те-лят
мн.ч. ру-ши-те-ли
членувано ру-ши-те-ли-те
бройна форма ру-ши-те-ли
звателна форма ру-ши-те-лю