ручѝло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук.
Грешни изписвания (3)
- рочило
- рочилу
- ручилу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ру-чи-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ру-чи-ло-то | |
| мн.ч. | ру-чи-ла | |
| членувано | ру-чи-ла-та |