ручене

Речник на българския език

ручене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-че-не
членувано ру-че-не-то
мн.ч. ру-че-ния
членувано ру-че-ни-я-та