рутер

Речник на българския език

рутер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-тер
непълен член ру-те-ра
пълен член ру-те-рът
мн.ч. ру-те-ри
членувано ру-те-ри-те
бройна форма ру-те-ра
звателна форма —

Връзки