рупор

Речник на българския език

ру̀пор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част.

Грешни изписвания (1)

  • рупур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-пор
непълен член ру-по-ра
пълен член ру-по-рът
мн.ч. ру-по-ри
членувано ру-по-ри-те
бройна форма ру-по-ра
звателна форма —

Връзки