рулетка

Речник на българския език

рулѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рулетки, ж.
1. Само ед. Вид комарджийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка.
2. Приспособление за тази игра във форма на въртящ се кръг.

Грешни изписвания (3)

  • ролетка
  • ролеткъ
  • рулеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-лет-ка
членувано ру-лет-ка-та
мн.ч. ру-лет-ки
членувано ру-лет-ки-те
звателна форма