рукола

Речник на българския език

ру̀кола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Листен зеленчук, плевел, ползван в кулинарията, като салата или подправка.

Грешни изписвания (3)

  • руколъ
  • рукула
  • рукулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-ко-ла
членувано ру-ко-ла-та
мн.ч. ру-ко-ли
членувано ру-ко-ли-те
звателна форма