ружа

Речник на българския език

1. ру̀жа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ружъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-жа
членувано ру-жа-та
мн.ч. ру-жи
членувано ру-жи-те
звателна форма —

2. ружа — ед. ч. непълен член

ружа е производна форма на руж (ед. ч. непълен член).

3. ружа — бройна форма

ружа е производна форма на руж (бройна форма).

Връзки