рудимент

Речник на българския език

рудимент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-ди-мент
непълен член ру-ди-мен-та
пълен член ру-ди-мен-тът
мн.ч. ру-ди-мен-ти
членувано ру-ди-мен-ти-те
бройна форма ру-ди-мен-та
звателна форма