руден

Речник на българския език

ру̀ден — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ру̀да

Грешни изписвания (1)

  • рудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ру-ден
непълен член руд-ния
пълен член руд-ни-ят
ж. р. руд-на
членувано руд-на-та
ср. р. руд-но
членувано руд-но-то
мн. ч. руд-ни
членувано руд-ни-те

Връзки