ругател

Речник на българския език

ругател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-га-тел
непълен член ру-га-те-ля
пълен член ру-га-те-лят
мн.ч. ру-га-те-ли
членувано ру-га-те-ли-те
бройна форма ру-га-те-ли
звателна форма ру-га-те-лю