ругаене

Речник на българския език

ругаене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-га-е-не
членувано ру-га-е-не-то
мн.ч. ру-га-е-ния
членувано ру-га-е-ни-я-та