рубин

Речник на българския език

рубѝн — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рубини, (два) рубина, м. Скъпоценен камък с червен цвят.

Грешни изписвания (1)

  • робин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-бин
непълен член ру-би-на
пълен член ру-би-нът
мн.ч. ру-би-ни
членувано ру-би-ни-те
бройна форма ру-би-на
звателна форма —

Връзки