рубеж

Речник на българския език

рубеж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • рубеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-беж
непълен член ру-бе-жа
пълен член ру-бе-жът
мн.ч. ру-бе-жи
членувано ру-бе-жи-те
бройна форма ру-бе-жа
звателна форма —

Връзки