ротор

Речник на българския език

ро̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Роторът е движещата се кръгообразно (ротираща) част на машина, електромотор, например в пералня, часовник, вертолет или агрегат.
При вертолетите и генераторите като ротор се обозначава въртящата се част на машината.

Етимология

от латински rotare - "въртя се".

Грешни изписвания (1)

  • ротур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-тор
непълен член ро-то-ра
пълен член ро-то-рът
мн.ч. ро-то-ри
членувано ро-то-ри-те
бройна форма ро-то-ра
звателна форма