ротмистърче

Речник на българския език

ротмистърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рот-мис-тър-че
членувано рот-мис-тър-че-то
мн.ч. рот-мис-тър-че-та
членувано рот-мис-тър-че-та-та