ротативка

Речник на българския език

ротатѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ротативки, ж. Ротативна машина.

Грешни изписвания (15)

  • ротатифка
  • ротативкъ
  • ротатифкъ
  • ротътивка
  • ротътивкъ
  • ротътифка
  • ротътифкъ
  • рутативка
  • рутативкъ
  • рутатифка
  • рутатифкъ
  • рутътивка
  • рутътивкъ
  • рутътифка
  • рутътифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-та-тив-ка
членувано ро-та-тив-ка-та
мн.ч. ро-та-тив-ки
членувано ро-та-тив-ки-те
звателна форма