ротативен

Речник на българския език

ротатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ротативна, ротативно, мн. ротативни, прил. Който се върти.
Ротативна машина. — Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка.

Грешни изписвания (7)

  • ротативин
  • ротътивен
  • ротътивин
  • рутативен
  • рутативин
  • рутътивен
  • рутътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-та-ти-вен
непълен член ро-та-тив-ния
пълен член ро-та-тив-ни-ят
ж. р. ро-та-тив-на
членувано ро-та-тив-на-та
ср. р. ро-та-тив-но
членувано ро-та-тив-но-то
мн. ч. ро-та-тив-ни
членувано ро-та-тив-ни-те