роса

Речник на българския език

роса̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала.
2. Прен. Ситни капчици пот по челото на човек.
3. Разг. Лек дъждец със ситни капки.

Грешни изписвания (3)

  • росъ
  • руса
  • русъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-са
членувано ро-са-та
мн.ч. ро-си
членувано ро-си-те
звателна форма —

Връзки