ромон

Речник на българския език

ро̀мон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под.

Грешни изписвания (1)

  • ромун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-мон
непълен член ро-мо-на
пълен член ро-мо-нът
мн.ч. ро-мо-ни
членувано ро-мо-ни-те
бройна форма ро-мо-на
звателна форма