романтичен

Речник на българския език

романтѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

романтична, романтично, мн. романтични, прил.
1. Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен. Романтична любов.
2. Който се отнася до романтизъм (в 1 знач. ).същ. романтичност, романтичността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • романтичин
  • ромънтичен
  • ромънтичин
  • румантичен
  • румантичин
  • румънтичен
  • румънтичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-ман-ти-чен
непълен член ро-ман-тич-ния
пълен член ро-ман-тич-ни-ят
ж. р. ро-ман-тич-на
членувано ро-ман-тич-на-та
ср. р. ро-ман-тич-но
членувано ро-ман-тич-но-то
мн. ч. ро-ман-тич-ни
членувано ро-ман-тич-ни-те