романтѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. романтици, м.
1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик.
2. Прен. Мечтател.
1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик.
2. Прен. Мечтател.
Грешни изписвания (3)
- ромънтик
- румантик
- румънтик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ро-ман-тик | |
|---|---|---|
| непълен член | ро-ман-ти-ка | |
| пълен член | ро-ман-ти-кът | |
| мн.ч. | ро-ман-ти-ци | |
| членувано | ро-ман-ти-ци-те | |
| бройна форма | ро-ман-ти-ци | |
| звателна форма | ро-ман-ти-ко | |