романтизъм

Речник на българския език

романтѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Направление в литературата и изкуството от началото на ХIХ в. , което отдава преднина на чувствата и се характеризира с бягство от действителността.
2. Прен. Мечтателност, чувствителност, романтика. Неговият романтизъм е добре известен.

Грешни изписвания (7)

  • романтизам
  • ромънтизам
  • ромънтизъм
  • румантизам
  • румантизъм
  • румънтизам
  • румънтизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ман-ти-зъм
непълен член ро-ман-тиз-ма
пълен член ро-ман-тиз-мът
мн.ч. ро-ман-тиз-ми
членувано ро-ман-тиз-ми-те
бройна форма ро-ман-ти-зъ-ма
звателна форма