рокфор

Речник на българския език

ро̀кфор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид овче сирене с особен вкус и с плесен по повърхността.

Грешни изписвания (1)

  • рокфур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рок-фор
непълен член рок-фо-ра
пълен член рок-фо-рът
мн.ч. рок-фо-ри
членувано рок-фо-ри-те
бройна форма рок-фо-ра
звателна форма