розобер

Речник на българския език

розобѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бране на рози, както и времето, по което се прави.

Грешни изписвания (3)

  • розубер
  • рузобер
  • рузубер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-зо-бер
непълен член ро-зо-бе-ра
пълен член ро-зо-бе-рът
мн.ч. ро-зо-бе-ри
членувано ро-зо-бе-ри-те
бройна форма ро-зо-бе-ра
звателна форма