родоначалница

Речник на българския език

родоначалница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-до-на-чал-ни-ца
членувано ро-до-на-чал-ни-ца-та
мн.ч. ро-до-на-чал-ни-ци
членувано ро-до-на-чал-ни-ци-те
звателна форма