рогач

Речник на българския език

1. рога̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. рогачи, (два) рогача, м.
1. Елен.
2. Едър бръмбар с роговидни челюсти.
3. Вид боб с тънки обли чушки.

Грешни изписвания (1)

  • ругач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-гач
непълен член ро-га-ча
пълен член ро-га-чът
мн.ч. ро-га-чи
членувано ро-га-чи-те
бройна форма ро-га-чи
звателна форма ро-га-чо

2. Рога̀ч — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ругач

Връзки